Феномените

Ще говорим за всякакви Феномени. 

Феномен означава Проявление. 
Всичко около нас и в самите нас, е Феномен! 
Казано по друг начин - това е Триизмерната Процесуалност на Всесъществуващото - къде видима, къде само предполагана.

Процесуалност означава, че всичко и навсякъде непрекъснато си Взаимодейства - на Всички 12 + 1 Нива, според Принципите и Основните Постулати дадени в ЕТВ - натисни ТУК:


Не е сложно за разбиране. Просто е необходимо да забравим всички глупости, с които ни пълнят главите от незапомнени "времена".

Времето НЕ СЪЩЕСТВУВА! - То е фикция на Разума! - ще го обясним и тук! - защото Духовността върви редом с Менталността - Правилното Знание за  Всичкото!

Съвременната вече призната Наука - Парапсихология, се занимава изключително с Човешките Феномени.... "пара" в случая означава "покрай", "извън", оттук - "извънредно", "необичайно", "чудо" и др.

Като един от сериозните Парапсихолози в България, авторът на този блог смята, че можем да започнем размишленията си за Феномените така:
 

Добре дошли, в Света на Чудесата! ... където ще става въпрос и за Пара-ПСИ-хология, и за нейната надстройка - ПСИ-хо-Трониката - запазена марка за видният наш изследовател на Пара и Пси-Феномените - инж.Кубрат Томов - /1938г.-2016г./ ("Пост-Университет АЛФА-ОМЕГА",  "Движение НОВА КУЛТУРА" и много други - публикации, интервюта, участия...)

 Тук обаче, най-вече, и преди всичко, ще става въпрос за Омнологично Познание, не само като пряка креация на вече забравената думичка Психоника (която, в ерата на почти пълно информационно затъмнение предполагахме, че сме измислили ние), но и за възможностите му най-достоверно да ОБЯСНИ всички тези PSI-феномени, които и на Джеймс Алкок му се „опряха” (някъде отзад!)… за справка вижте неговата книга – „Парапсихологията”... (дебеличка книжка... пълна с всевъзможни отрицания и небивалици, приемани от маститите учени, за да не ги набеди някой в пристрастност към Окултизъм).

Обаче, и разбира се! - когато става въпрос за простичко, реалистично и възможно най-правдиво обяснение на ПСИ-Явленията, четете тук или попитайте автора на този сайт, "кое-какво е?" - защото голямо множество от псевдо-специалистите или не знаят, или се правят, че знаят, или словоблудстват, или спекулират, или просто лъжат - ама яко...!!! - почти пара-Пси-хично!

Тази страница не е за Йоги... те си имат други методи за "летеж", и освен това според тях - кафето е много вредно! - за разлика от мнението на страстно четящите тук върли почитатели на Магиите и Пси-Феномените, които са готови "с голи ръце и шии" да се изправят и срещу най-изродския вампир - пък бил той и виртуален!

Още сега Ви съветвам да си подготвите една мини-заводска инсталация за силно кафе (може и "турско"), защото така упорно ще се зачетете в материалите на тази страница, че със сигурност ще искате да будувате и по най-късни нощни доби...

Както се досещате, ще ни се наложи да обясним естеството на повечето от по-важните и актуални феномени, ще си подскажем някоя и друга "техника", ще уточним и нещо още по-важно - възможно ли е пара-ПСИхичните Феномени да се овладяват, запазват и използват и за доста по-продължително време, и ...

Разбира се, че ще обърнем подобаващо внимание и на реалии, които според нас погрешно се възприемат като Пара-Феномени, а всъщност са една съществена част от битието на цивилизацията ни от времето още на нейната Зора... Става въпрос И за Идентификация на Извънземния Разум, който Е И Извънземен!... Дори още тук ще предложим абревиатурата "НЛО" да стане "ИЛО" или Идентифициран Летящ Обект!... натисни ТУК ... оттам пък, когато говорим за Извънземен Разум - превнимателно да дефинираме мислите си, защото никой още не е доказал, че НИЕ САМИТЕ НЕ СМЕ КРЕАЦИЯ, ПОТОМСТВО ИЛИ ПРОСТО ЧАСТ ОТ РАЗУМА НА ВЪРХОВНОТО ЕСТЕСТВО... но "върховно" не в онзи - "фенско-религиозен" смисъл, а във възможно най-аналитично научния, на който е способна цивилизацията ни.

Ще стане въпрос и за още много други работи... пред които и ние самите стояхме като захласнати преди нашето Шесто Просветление (от случили се досега с нас повече от Девет!)... а пък за това наше Шесто Просветление директната  причина беше изумителната ни среща с великата леля Ванга, на знаменателната за нас дата 28.04.1984год. - за която задължително трябва да разкажем.  
Забележка: Напоследък се забелязва едно настойчиво объркване на годината 1984 с 1985... така че, когато и където видите изписана 1985 в нашите публикации в Интернет - да знаете, че правилната е всъщност 1984 година.

И така:

 Моята среща с Ванга

 Следващият разказ се води И в първо лице единствено число поради спецификата на повествованието.

... 

Беше през пролетта на 1984 година. Последните дни на април бяха доста студени. Животът си течеше в обичайното русло… работа, разходки, забавления, но и семейни грижи…

Тригодишният ми син тъкмо бе закрепнал след прекарани тежки вирусни инфекции – грип с последвала вирусна пневмония, която го беше докарала до болнично лечение включително и с преливане на кръв. Страшна картинка – да видиш детето си със забита игла в слепоочната вена и подута почти двойно главичка – и мъжете се разплакват тогава!

Нейсе, оцеля момчето ми!

Малката ми 11 годишна племенница пък, милата, закъсала беше нещо с бъбреци и родителите й, баджанака и балдъзата се бяха видели в чудо – ходили във ВМИ, ходили в Пирогов – едните доктори казват рак, другите – няма й нищо, само възпаление, ще се оправи. Да, ама сърце майчино не трае. Идат един ден двамката – на 27 април, около 17 часа – и плачат!

-  Петре, казва (балдъзата), ти си ни надежда… Ти можеш да помогнеш, трябва да идем при Ванга, знаеш, тя може всичко да види… С твоята кола ще ме закараш, че батко ти (баджанака) е на дежурство и не може.

-  Добре де – сещам се аз - ама нали трябва билет да имаме, нали открит лист трябва (за влизане в гранична зона)! Как ще стигнем до там?

- Само в теб се надяваме сега, нали ги "разбираш тези работи”!!!… реди балдъзата, защото знае, че аз отдавна се занимавам и с Йога, и с окултизъм, пък и мога „някои неща”… !!!

Помислих аз, пък рекох: „Добре, чакайте тук за малко!” – (те са в гостната), а пък аз отидох в моята стая и започнах мощна, скоростна медитация с въпросите: „Ще стане ли?”,”Лельо Ванге, да тръгвам ли?” - и пак, и пак повтаряне…

Постоях така, няма и пет минути, и усетих едно успокоение, едно разведряване, сякаш светлина ме обкръжи…

Връщам се аз оттатък, и им казвам:

-  Добре, тръгваме! ОБАЧЕ, искам всичко каквото ви кажа сега, да го направите и да ме слушате отначало докрай, че иначе нищо няма да стане!!!… -  Добре, Пепи - реди балдъзата - всичко каквото кажеш!  
Подчертавам този момент, защото в семейството в което "влязох" цареше изключително и само "матриархат"... или ако щете "женско командорене" - Баджото, завалията, се обаждаше само като му разрешат, но с мене - Тцъ! - "опряха на камък"!

И все едно някой друг заговори с моите уста неща, дето може и да съм чул някога, но в момента въобще не ми бяха в ума: „Лягате си рано, веднага като се приберете, слагате си под възглавниците – там, боб ли, захар на бучки ли – и … аз идвам в 24 часа посред нощ да те взема, Зоринке (балдъзата). Вземи си и топли дрехи, че нощта е студена”.

Речено – сторено. Лягам си и аз рано-рано. Ставам в 23,30ч. Паля колата (червен Москвич 2140, софийска регистрация) и право при балдъзата. Уточних, че всичко е направено, което заръчах, взела си е „захарчето”, пари там, нещо, което да се даде на Ванга и потеглихме към Петрич.

Нощ студена, без луна, и цяло небе обсипано със звезди…

Някъде към 03,30ч. след едно изкачено възвишение, пред нас се отвори гледка към петричкото поле… дълъг, прав участък от пътя и в далечината светлините на Петрич.

Карам аз полека, и на около 300-400 метра пред нас, светна прозорец отдясно на пътя. Караулката. Излизат две фигури с фенерчета. Вдигат палка, аз намалявам и спирам на около 4-5 метра преди тях. Слизам от колата и отивам към тях. Офицер и войник с пушка.

-  Здравейте! – казвам - Добро утро! – или добра Нощ?! Идваме от София. Тръгнали сме аз и балдъзата при Ванга, че детето и е в болница със съмнения за рак, и жената в чудо се е видяла. Ето ми документите. Нямаме открит лист, нямаме билети, тръгнали сме ей така, на късмет!

-  Кажи и на балдъза ти да дойде, да я видим!

Помахах й с ръка на балдъзата да дойде. Идва тя и вече реве.

-  Момчета, моля ви – хлипа тя – пуснете ни, при Ванга сме тръгнали… Детенцето ми е болно…

-  Спокойно, жено! – и й светва в лицето с фенерчето да я види. Гледа личната й служебна карта от МНО и пак:

-   Спокойно, отивайте! Само не вдигайте шум там, като пристигнете.

-   Благодаря ви, благодаря ви, много! Сполай ви! – казваме и двамата и се запътваме към колата… Миг по-късно обаче, аз се сещам, че не знам къде точно отиваме, не знаем адреса… Връщам се и питам как да намерим адреса на Ванга.

-  Ами, лесно е – казва офицерът – влизате в Петрич, и така по главната стигате до кооперативния пазар, свивате наляво, стигате до малко площадче, и там пак наляво. Малко по-нататък, пак вляво е къщата на Ванга!   

-  Благодаря, Ви, леко дежурство!

Карам така както ни упътиха и стигаме до площадчето… завивам наляво и…

Нощ. Тъмно. Тук там някоя мижава улична лампа… А сега де, коя ще да е къщата на Ванга? Слизам аз от колата да огледам… и малко по-надолу по уличката виждам малка будка с прозорче до една врата. „Тука ще да е!” – викам си, и се връщам в колата. Пуснах я така, без да я паля, да не вдигам шум… спирам отсреща на будката и …

-   Завивай се, Зоринке, студено е, има да чакаме сума ти време, че часът е 4,30.  И, слушай ме сега, искам от тебе следното нещо: - Ще си повтаряш на ум непрекъснато следните думи: „ - Лельо Ванге, болно ни е детенце, с червена кола сме, от София. Моля ти се, приеми ни!” – аз ще си повтарям същите думи, да се усилват.

Да, но към моите думи (това всичкото е всъщност вид молитва, или мантра в състояние на медитация), аз си добавих още: „С рошава шапка на главата съм!” – че ако балдъзата не свърши работата, себе си да идентифицирам... имах една такава руска ушанка, рошава и пухкава, и добре че я взех и нея, че и една топла шуба – голям студ беше.

Така, в полуунес, облегнал съм се на една страна, мантрувам си аз нахлупил ушанката до очите, поглеждам отвреме-навреме да видя наоколо и пак… Стана 5 часа, гледам иде някой отдолу по уличката. Спира се до вратницата пред будката. После иде друг… Трети… До към 6 часа се събраха десетина човека.

Излязох по едно време, и питам един, как става тук, има ли билет, нямал, откъде се взимат… не знаел, идвал тук наслуки, пък може и да го извика Ванга, ставало било и така.

Връщам се в колата, питам я балдъзата, казва ли си думичките, и съответно аз, още по-настойчиво занареждах моите. Всичко това на ум! - в пълна тишина. Все пак доста  наясно бях как стават "магиите"... не ми беше за пръв път...

И в един момент, вече към 7 без нещо - ШАШ!!! - както си седя облегнал глава на стъклото, и с ушанка до очите, ВСЕ ЕДНО НЯКОЙ МИ ДУХНА В ЧЕЛОТО СТУДЕН ПОЛЪХ.  Сепнах се. Отворих очи. Озърнах се. Нищо. Гледам балдъзата – и тя, климнала надясно, дреме нещо… Питам я: „ – Зоринке, бе, усети ли нещо като студено подухване в челото?”… „ - Не, нищо не съм усетила! Нали е затворена колата?” … „ - Добре, добре, продължавай да си казваш думичките!”… Гледам си часовника – точно 06,40ч.

Нахлупвам шапката и пак: „ – Лельо Ванге, болно ни е детенце, с червена кола съм, от София, с рошава шапка на главата. Моля ти се, приеми ни!”

Мина се, не мина малко време, и пак - ШАШ!!! – същият студен полъх в челото… ама същото все едно човек ти духа в челото. А главата ми цялата скрита в рошавата шапка! – Не, викам си, това не са внушения някакви, тука става нещо… Оглеждам се, часът е 06,55. Гледам балдъзата, питам я, усетила ли е нещо – Не! – Добре! - викам си - как ще усетиш, като си дебела?!?! – да ме извинява същата, но тая работа с медитацията не е за всеки!

И някак странно започна да ми изглежда всичко наоколо… хора някакви, кротнали се на опашката… в будката дошъл разпоредител… идат и други… а аз все едно не съм с мойта глава...

Излизам аз навън  от колата, а един мъж ме пита, може ли дъщеричката му да влезе в колата, да е по на топло: - Може, разбира се, влизай душичке! И вие влезте, няма проблеми! - казвам на таткото.

Питам аз разпоредителя, как става влизането при Ванга ако нямаш билет, а той: „ - Аз не мога да ви пусна, не мога и да ходатайствам, забранила ми е, но ако самата Ванга ви извика, влизате. Тя може и да излезе навън, и лично да извика някой, може и сестра си да изпрати да го извика. А билети се дават за след 6 месеца, долу на кооперативния пазар, има едно гише там”. Направо ме "разби" нашия... Какви ти 6 месеца, бе, детето може и да свърши ... дотогава!!!

И... някъде към 7,30ч. гледам почти целия насъбрал се народ как се юрна надолу по улицата към кооперативния пазар. Отивам и аз. Лудница! 50 човека се мъчат да се докопат до едно гише…Постоях няколко минути, поогледах се, и...

-  Тцъ! – не ми е тука работата. Друг е моя начин, и или ще стане, или няма да стане!

Връщам се пак при колата. Става 8 часа. Двайсет души чинно се подредили пред вратата на Ванга. Влиза първият. След пет минути излиза. Радва се нещо. Влиза втори – след десетина минути излиза - плаче… Влизат четвърти… пети… все така, един се радва, друг не, трети стъписан - като гръмнат!!!

По едно време ми „писна”, зарязах "думичките" - викам си - то ако досега не е "станало", няма и да стане... излязох от колата, а балдъзата вътре УЖ „мантрува”, позавъртях се и леко и бавно тръгнах нагоре по улицата. Да съм изминал 30-тина метра и нещо ме спря и ме накара да се обърна. Гледам, балдъзата - по средата на улицата - си говори и ръкомаха нещо с разпоредителя.

И посочва към мен! - а все едно преди секунди да съм я оставил в колата!!!

В този момент, в който Той също поглежда към мен и ми маха да ида при тях, краката ми се разтрепераха. Коленете ми направо се огънаха. Обръщам се назад, да не вика някой друг, соча себе си, а той – Ти! Ти!

Е, от този момент, всичко започна да преминава като филм пред мен… все едно че мен ме няма. Отивам до разпоредителя, и той ме пита лично, аз ли съм с червената кола – от София! – и естествено – с рошавата шапка на главата – вижда се... точно това са били думите на Ванга, с които тя е заръчала да ме заведат при нея... 

-  Аз съм!

-  Ванга,  ви вика да влезете!

ШАШ ви казвам! Останах без думи, без мисли, без акъл!

Тръгва разпоредителя напред към вратницата, а аз подир него.

- Пепи, ами аз? – пита балдъзата някъде отстрани, сякаш от някакъв друг за мене свят…

-  Ами и ти! – викам – нали заради тебе сме тук! – и я хващам за ръчичка. Така и не разбрах веднага, кой го каза това?! - ама май бях аз???

А хората наоколо – и те ШАШ! – "Ванга извикала този, с рошавата шапка, и нямал билет" ... така ги дочула балдъзата!

Вратницата, пътечката, старата селска къща с пристройка, бяла дървена врата, с прозорчета, малко антренце, втора врата…

- Аз съм до тук! – казва разпоредителя - Влизайте!

Влизаме. А аз всъщност въобще не разбрах как изобщо стигнах до тук с моите омекнали, "шашнати" и те - колена…

-  Добро утро, лельо Ванге!

-  Добро утро!

От тук нататък следва дословно възпроизвеждане на разговора, защото всякакви редакции биха го изкривили.

Ванга: - Дайте к^,вото носите! – а гласът един строг, твърд, заповеден.

Аз съм си „шаш” - к,во пък сега трябваше да носиме?! - но балдъзата не е "шаш"– веднага отваря чантата, вади едни хартийки загърнати на топки. Ванга взима една, разгръща хартийката, вади захарче, и почва да го върти между пръстите си.

И изведнъж:  - Ама вие што сте тука заедно, като не сте мъж и жена?

Аз се чудя и помайвам какво да отговоря, но балдъзата е „в час”!

- Той, лельо Ванге,  ми е зет, и ме докара, защото мъжът ми е на дежурство. Зает е.

-   А-а! И што ше питаш??...

- Ами-и… детенцето ми, лельо Ванге… болно е! Едни лекари казват, че нищо му няма, пък други казват най-лошото…

-   А-а! - и върти бучката между пръстите…

-   Ама вие што не почитате тоя човек бре? – што така му е обрасъл гроба? Ей! Веднага да го оправите! Толко много е направил за вазе, а вие…?

… и пак върти… а балдъзата май се усети, че я „хващат в крачка” и тъкмо да рече нещо за оправдание, и…

-   Нема-а се плашите, штото я ви виждам и у чревата... да знаете! Краче виждам си е трошило детето, ама се е оправило…а?

… и както си върти бучката захар, изведнъж запява някак провлачено:

-   Кольо, Кольо-о-о, златни ти ръце Кольо-о! Ти ше оправиш детето... Кольо-о-о! Златни ти ръце, Кольо-о! - много деца си оправил, Кольо-о-о! Ти ше оправиш детето, Кольо-о! Златни ти ръце Кольо-о-о!   
- Кольо ше ти оправи детето, да знаеш!...
   (Кольо, или Никола еди-кой си, се казвал доктора в Пирогов, взел детето на лечение!)

..... последва миг мълчание...

-  Ама какво му виждам аз на това дете, кръвта му нещо не е добре? А?

В този същия миг, аз се сепвам, чувайки „кръвта му нещо…” и се обаждам: „ - Лельо Ванге, на мойто дете кръвта не е наред, него гледаш сега…пък да попитам...”

- А-а! Не бой се ти за момчето си, ше се оправи, много зеленчуци да яде и на чист въздух да играе. Ше се оправи и голем юнак ке стане! Да ти е жив и здрав! Не бой му се!...

- И да знаете, почитайте си и живите и мъртвите, защото с едните си до гроб, а с другите си след гроб!...

-  Айде вървете си!

…

  Вади балдъзата 20 лева и ги дава в ръка на Ванга, а тя – взема банкнотите и ги мята в един кош до нея:

-  Не са за мене тия пари жено-о, за „Бог да прости” са! А, сполай ви! Вървете, вървете! Друг да дойде-е!

…  Излизаме си ние, с балдъзата, а на мен всичко ми е още като в сън, още ми треперят краката, още съм безсловесен, и почти отсъствам от текущия свят… Качихме се на колата. Постоях малко, да си събера мислите, и казвам на балдъзата:  - Слушай, трябва да спрем някъде по пътя, да си разкажем един на друг, кой какво каза и какво чу, че не трябва да се забравя…

И така, спряхме току след изхода от Петрич, разказахме си, и така се запомни всичко от дотук разказаното. Една дума не е махната или добавена.

Оставаме със СПОМЕНА, за Голямата Пророчица Ванга!

Вечна ѝ памет, на великата наша Пророчица,  и мир на праха ѝ!

…

Това обаче, което предстои сега, е да направим един професионален – пара-психо-логичен разбор на случката, защото тя не е просто някаква случайност, късмет или шанс, а е едно доказателство за удивителните явления (феномени), с които се срещаме, и които ако не сме подготвени за тях да ги осмислим, ще ги отминем както „влакът-стрела” преминаващ покрай незримо с просто око златно находище.